"Every time I thought about you I had to remind myself that if you wanted to talk to me, you would."

Kristan Higgins, All I Ever Wanted

"I had to get over him. For months now, a stone had been sitting on my heart. I'd shed a lot of tears over him, lost a lot of sleep, eaten a lot of cake batter. Somehow, I had to move on. Life would be hell if I didn't shake loose from the grip he had on my heart. I most definitely didn't want to keep feeling this way. Even if he'd felt like The One. Even if I'd always thought we'd end up together. Even if he still had a choke chain on my heart.” 

Край.

Това е.. Край.
Разминаваме се, без дори да се погледнем. Не си говорим. Без никакъв контакт помежду ни. Точно както в началото. Само че сега има нещо, което да ни свързва. Част от миналото ни, която е там и няма как да я променим. Част от МОЕТО минало, която няма да забравя, колкото и да се опитвам.
Съжалявам. За всичко, което съм направила и не ти е харесало. Съжалявам за всички мои постъпки, които бяха причина за ваши караници. Съжалявам ако е имало нещо, което съм казала, а не е трябвало или не ти е харесало. Съжалявам, че не успях да ти докажа, че моята дума значи нещо.
Няма да те убеждавам в нищо. Ще ти кажа само едно - не те излъгах. Ако искаш ми вярвай. Само си спомни колко неща ти казах, които може би са ти доказали, че ти имам доверие. Дори и да исках да излъжа някой това щеше да е тя, а не ти. Но щом ти мислиш, че те лъжа аз няма как да те убедя в обратното.
Все пак ти благодаря. За това, че щом имах нужда от съвет ти беше там. Благодаря ти, че ме научи на много неща. Благодаря за всичко.
Не смятах, че точно с теб ще съм в такива отношения.. но нали знаеш, "хората са пълни с изненади". Просто понякога се учудвам колко неща можеш да откриеш в един човек, за които даже и не си подозирал.
Няма да пиша повече.. просто няма смисъл. Ти няма да го прочетеш. Едва ли ти пука до толкова какво мисля и чувствам за да продължаваш да влизаш тук.
Благодаря, че ме научи на толкова много неща. Благодаря, че беше до мен, когато се нуждаех. Благодаря ти, че оцени поне малка част от моите постъпки. Съжалявам за всичко, което направих и не ти се понрави.
                                                                                Прости ми.
                                                                                #LiveForTheMoment.

Мразя те.

Не искам да те виждам по улиците. Не искам да чувам нищо за теб. Въпреки това винаги те търся. Постоянно се оглеждам за теб. Търся твоите черти в хората които виждам всеки ден.
Искам да видя усмивката ти отново. Очите ти да направят контакт с моите. Мразя те... Липсваш ми ужасно много.
- И.К.

"Здравей, как си, приятелю?"

Днес говорих с нея.. много. Пак стана въпрос за теб. Тя каза, че въпреки, че дори и тя да ти наложи ограничения относно взаимоотношенията ни, ти нямаше да заебеш с лека ръка всичко ако на теб ти пукаше. И беше права. Ти ми казваше, че колко дори и да не го показваш ме имаш за добра приятелка ии как цениш всичко, което съм правила за теб, бла-бла .. Защото, да, не можех да очаквам от теб, че тя когато ти каже, че не иска да си говорим ти ще ѝ кажеш, че въпреки нея ти ще продължиш да го правиш, но малко или много можеше да спрем да поддържаме връзка с малко по-добри думи, нали? Все пак нали бяхме "приятели"? Или ти бях приятелка само когато ти изнасяше? И можеше да ме мачкаш и всичко когато ти скимне. Така е , нали? Не бях твоя приятелка, а просто "удобното момиче". Благодаря ти за цялата мъка и болка, която ме накара да изпитвам, "приятелю"! Пак ще заповядам. : )

В лицето му тя виждаше толкова моменти на щастие, но едновременно и най-големите си кошмари.

Той ѝ бе подарил най-прекрасните моменти, но ѝ ги бе отнел по най-жестокия начин.