"Здравей, как си, приятелю?"

Днес говорих с нея.. много. Пак стана въпрос за теб. Тя каза, че въпреки, че дори и тя да ти наложи ограничения относно взаимоотношенията ни, ти нямаше да заебеш с лека ръка всичко ако на теб ти пукаше. И беше права. Ти ми казваше, че колко дори и да не го показваш ме имаш за добра приятелка ии как цениш всичко, което съм правила за теб, бла-бла .. Защото, да, не можех да очаквам от теб, че тя когато ти каже, че не иска да си говорим ти ще ѝ кажеш, че въпреки нея ти ще продължиш да го правиш, но малко или много можеше да спрем да поддържаме връзка с малко по-добри думи, нали? Все пак нали бяхме "приятели"? Или ти бях приятелка само когато ти изнасяше? И можеше да ме мачкаш и всичко когато ти скимне. Така е , нали? Не бях твоя приятелка, а просто "удобното момиче". Благодаря ти за цялата мъка и болка, която ме накара да изпитвам, "приятелю"! Пак ще заповядам. : )

В лицето му тя виждаше толкова моменти на щастие, но едновременно и най-големите си кошмари.

Той ѝ бе подарил най-прекрасните моменти, но ѝ ги бе отнел по най-жестокия начин.