Сбогом

Странно е, че не ме боли толкова, колкото предполагах.. или поне не го осъзнавам. Когато ми звъна.. не исках да говоря с никой, защо според теб ти затворих? Звънна отново.. Започна да ми говориш за това, как съм ви проваляла връзката.. как ако наистина сме били толкова добри приятелки нямало да правя всичко това. Та какво толкова направих? Извинявай, че имам чувства към теб, съжалявам, че тя ги виждаше.. Как съм можело да ѝ кажа, че е трябвало да те зареже като е разбрала, че те харесвам.. О, Боже! Дори не казах това.. Просто ѝ казах, че е същото като "ако ми беше казала, че го харесваш нямаше да тръгна с него".. Разбира се, думите ми отново бяха извъртяни.. Като си бил "шибаняк" повече нямало да ме занимаваш.. думите ми бяха "едно шибано момче", а не "шибаняк". Не ми даде възможност дори и да ти обясня.. не можах да издам дори и звук.. Остави ме безсилна, безпомощна, сама.. Две сълзи, това беше всичко.. А след това.. една песен, един спомен и тези две сълзи се стичат по лицето ми отново и отново.. Защо ли? Защото си спомних как успя да ме накараш да плача за пореден път.. Пак останах нечута, неразбираща, сломена, сама.. Знаеш ли, понякога се питам дали не ми каза всичко това за да ме накараш да се откажа от теб, да те забравя по-лесно.. Защо го мисля ли? Предишните ти опити бяха неуспешни, може би просто сега си открил перфектната възможност.. Звучи ти глупаво и наивно, нали? Е, на мен също.. Казвам си, че е невъзможно, просто всичко, което направих сега ми се връща.. Все още съжалявам, че когато имах възможността да ти кажа нещо за сбогом не го направих.. Съжалявам, че просто не ти се извиних за всички пъти в които сте се карали заради мен, всички пъти в които тя е ревнувала.. Сега вече е твърде късно..