Снимки

Днес ми звънна.. Изненадах се.. Вдигам с баналното "Да". Ти ме питаш какво правя, явно незаинтересуван от отговора. Мисля си: "А сега какво ли иска?".. Докато тази мисъл се прокрадва през ума ми ти започваш следващото си изречение: "Можеш ли да ми направиш една услуга?".. Отговорих ти с да *винаги бих ти направила*.  Каза ми, че си разглеждал профила ми във фейсбук. Бях заинтригувана от това изречение. Каза, че си видял моя снимка, на която сме двамата.. Започнах да се ядосвам защото знаех какво ще е следващото ти изречение.. може би нещо като: "Можеш ли да я изтриеш?".. О, да, познах, това беше.. Отговорих ти да, все пак ти бях казала, че ще ти направя услуга. Заболя ме.. Бях несигурна.. Заради самия себе си ли искаше да ги изтрия или защото ТЯ така иска? Иска ми се да е второто.. а дали е то? Не мисля, че ще получа отговор.. Мисълта, че тя беше там докато ме пита това ме ядоса.. А ако бях казала не?! Какво щеше да се случи? Тя пак ли щеше да ме нарече кучка? Пак ли щеше да ми обяснява колко много и било тъпо, защото била разваляла приятелството ни, като едва ли не изкарва МЕН виновна? Или просто "най-добрата ми приятелка" нямаше да бъде вече такава? Или нищо нямаше да се промени...? Защо всеки път в който говорим ме караш да си задавам толкова много въпроси, защо?