Тръпката.

Как успя да накараш сърцето ми да забие лудо само с една прегръдка? Какво по-различно има в теб, че само ти ме караш да се усмихна по онзи начин? Онзи ден когато ме прегърна всичко се върна. Пеперудите в стомаха, подкосяването на краката, препускането на сърцето ми. В главата ми беше само: "Дръж се, не падай!". С какво си по-различен от всички други? Защо никой не ме е карал да се чувствам така? Защо не се чувствах така когато целувах всички други след теб? Защо не почувствах тази тръпка? Нямаше го: "Дали ми звъни той?", "Да му пиша ли или не?".. Нямаше я тази усмивка както когато те видя, когато си говоря с теб, когато си пишем или просто когато си мисля за теб. Нямах желанието всичко да продължи. Защо този човек, който ме кара да се чувствам така си ти?! Защо си ти, а не някой от останалите?! Защо, мамка му, защо!?

... Може би защото просто ти си човека, който притежава част от мен. Защото никой от останалите не успя да я спечели.