Всичко се промени.

Дали те искам в живота си? Как можа да ме попиташ? Разбира се! Отговора ми винаги ще е ДА! Ии не, не искам в живота ми „педераст с малка пишка“ (думи, породени от мои такива), а прекрасно момче със задоволително „достойнство“, хаха.. Нито един път в който използвах груби думи по твой адрес съм ги мислела наистина. Зад всяко „тъпак“ беше „липсваш ми“, зад всяко „педераст“ беше „харесва ми, когато се шегуваш“, зад всяко „престани“ беше „харесва ми усмивката ти“. Съжалявам ли за преди –НИКОГА! Искам ли това да си остане в миналото – НЕ! Може би дори искам миналото ми да е част от бъдещето.
Името ти в телефона ми - начин да покажа на самата себе си, че не трябва да съм влюбена в момчето на най-добрата ми приятелка. Име в социална мрежа - начин да опровергая чувствата си.
Влюбена ли съм все още в теб? Не знам. В един момент си мисля, че не съм. Връщам се назад в спомените и не чувствам нищо.. В следващия момент, когато чуя песента, която ми напомня за теб и ми текват сълзи от очите. Някоя някога карала ли те е да се чувстваш така?
Кога се влюбих в теб ли? „Отдавна“ не беше всичко, което си спомням като период. Тогава, когато започна да ме наричаш с един мил прякор. Когато всяка вечер си писахме, когато говорихме по телефона. Първия път в който ме заведе в „твоя квартал“ (както тогава ти самия се изрази). Тогава вече бях хлътната. Няма да забравя колко странно ми беше момче да пуши тънки цигари. Колко тъпичка съм била.. Бях просто дете.
Сега вече не ме наричаш с този прякор. Вече не идвам в „твоя“ квартал заради теб. Вече не ми е странно, че пушиш EVA или Merilyn. Аз не съм онова малко дете, което бях. Пораснах. Вече гледам на живота с други очи. След всичко преживяно знам, че съм силна! Всичко се промени.