Видяхме се за да поговорим за това, което ти написах.. Пита ме дали е вярно това, което всички казват (че съм влюбена в теб), аз ти казах, че е вярно.. Каза че не си за мен.. Виждал си в очите ми тези чувства, но си чакал аз да ти кажа. Виждал си тъгата в очите ми всеки път щом си тръгвах от вас. Извини ми се за всички пъти в които си ме наранявал, когато си ме карал да плача. Аз ти казах, че ме правиш щастлива, а ти ми отвърна, че ме правиш и нещастна и това не ти харесва. Благодари ми за всичко , което съм направила за теб. Каза ми, че оценяваш всичко, въпреки и да не го показваш. Аз не издържах и се разплаках. Ти ме прегърна и ми каза да си излея всичко. Не исках да ме виждаш разплакана , затова се дръпнах от теб, казах , че няма да плача. Ти ми каза, че това не е правилно. Продължи да ми говориш.. Пак ми текнаха сълзите, но този път не можах да ги спра. Каза ми , че ако някога имам нужда от някой ти ще си там. Извини ми се отново за всичко. От нерви запалих цигара. Пуших и плаках като малко дете, а ти ми говореше. Каза ми, че се чувстваш ужасно за всичко.. че всеки път като ме видиш или ми пишеш се замисля за всичко , което се е случило. Не съжаляваш , че се е случило, а че си ме наранил.
Помня този ден. 02.06.2013. Най-ужасния ми ден в целия ми живот. Разкрих ти това, което чувствах. Получих 2 дена изпълнени със сълзи и самосъжаление. Беше ли този ден толкова емоционален за теб, колкото за мен? Не, нали? Е, мисля, че още един такъв предстои. А няма да мога да го понеса. Ето точно за това не исках да имаш достъп до всичко това. А сега го имаш. Можеш да прочетеш всяка една буква, която е публикувана. Вече ще можеш да се докосваш до част от мен. Ще можеш ли да го понесеш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар