Разговор.

Поредния разговор. Пореден път в който успя за ме разплачеш. Казваше ми да ти кажа какво си мисля, когато мисля за теб, какво пиша за теб. Казваше ми, че така ще е по-добре.. че искаш да разбереш какъв си в моите очи. Трябвало да споделя всичко, което тая в себе си на някой. Ок, ще ти споделя.. И какво? Ще се чувствам странно, когато съм разкрила всичко, което чувствам на човека към който е отправено.. Ще е някак си облекчаващо. Добре, ще бъде. Но замисли се. Аз ако исках да изпитвам това облекчение нямаше ли до сега да съм ти казала всичко? Нямаше ли да съм ти казала какво чувствах през всеки един миг, когато бяхме само двамата? Щях, нали? Е, аз ти казах - никой няма да навлезе в моя малък свят. Да разбере всичко, което чувствам, да се опита да ми помогне. НИКОГА!